В памет на мама текст за помен

Пред себе си

Пред себе си виждам все тези очи,
Изпълнени с обич дълбока, безкрайна.
От спомени живи когато горчи,
Жадувам гласа ти да чуя във здрача.

Да тръгна по пътя след мойто сърце,
Да стигна до къща, превита и стара…
До късно да милвам две нежни ръце
Да гледам свещта как спокойно догаря.

Но често в живота се случва така –
Съдбата човешка е глуха и няма
Длъжници сме даже на двете слова,
Koитo безкрайно е чакала мама.

Как си мамо?

Как си мамо? Добре ли си,къде си
Виждаш ли ни, чуваш ли ни днес?
Липсата ти много болка ни донесе
как искаме да бъдеш тук, при нас.

Майките никога не

Майките никога не умират,
просто престават да бъдат до нас.
Те ни съпровождат като ангели
живеят тихо и с любов до нас.

Прощавай, мамо! Че

Прощавай, мамо!
Че в мислите при теб се връщам само!
Прощавай, мамо! Липсата по теб ни е голяма!
Heкa обичта взаимна сила да ни дава,
Да окриля добрата ти душа –
Да лети свободна в мир и светлина!

Липсваш ни много,

Липсваш ни много, маминко мила,
сърцата ни са пълни със тъга,
Наистина ли теб те няма
не искаме да вярваме в това.

Огромна тежест във сърцата,
безброй нестихващи сълзи
и тази болка непозната
загнезди се във нашите души.

Маминко, Жива си

Маминко, Жива си в сърцата ни с цялата си доброта, обич и човечност, на които ни научи.

Ти винаги ни

Ти винаги ни учеше да вярвяме,
да се подкрепяме в трудност и в беда,
да бъдем силни и да се обичаме,
да сме сплотени в радост и в тъга.

И никога не ще забравим, мамо,
усмивката ти, топлите ръце,
ти бе за нас едничка само,
завинаги в нашето сърце.

Последно сбогом, мила

Последно сбогом, мила мамо,
по тебе болката гори ни.
Една тъга остана само
в сърцата ни – изпепели ни…

Търсим, но няма

Търсим, но няма заместител на име МАМА!
Ти си зората и светлината на луната,
ти си лъч от небето и песента в полето,
ти си вятърът, който ни вее и
огън, който сърцата и грее!

Няма те мамо,

Няма те мамо, още боли…
а аз все ти говоря, чуваш, нали?
Зная, че чуваш и аз затова…
тихичко мамо, шептя ли, шептя.