Поменът на година след смъртта също се отбелязва тържествено, в присъствието на повече хора и на свещеник и на различни места се нарича годишнина, цаленица, склопване, склопяване (на запад от ятовата говорна граница) и връхнина (на изток). Названието на помена на една година в Северозападна България произлиза от обредната пластика на хляба блюдо – тестен кръг, който се затваря все повече на всеки следващ помен, докато се затвори (склопи) напълно на едногодишния помен. Тогава обредният хляб се нарича склопено блюдо, защото и покойникът е склопил годината от момента на смъртта и е изминал пътя от света на живите до света на мъртвите.