Особено тържествено се отбелязва 40-тия ден след смъртта, когато се извършва равняването на гроба. На четирисетини се събират най-много хора, обикновено всички, които са присъствали на погребението. Свещеникът чете молитва и после символично заравнява гроба, който до този момент е могила и по това пресният гроб се отличава от останалите християнски гробове. Вторият курбан се дава за покойник именно на 40-ия ден, първият е на погребението, а последният – на помена на една година. Освен много и разнообразни храни, сред които задължително се дава коливо, обреден хляб и курбан, на този помен се раздават дрехите на покойника, както и дарове на близки роднини, според вярването, че всичко раздадено за душата на покойника „ще му се намери на оня свят“. На някои места дрехите на покойника се дават на негов връстник от същия пол, който трябва да ги облече и с тях да присъства на помена и на трапезата. Този човек се явява символичен заместител на мъртвия. Извършва се традиционното преливане с вода и вино.
Вярва се, че на 40-тия ден душата окончателно напуска света на живите и се отправя към „оня“ свят, светът на мъртвите, към който се приобщава окончателно в края на първата година.
Какво се прави след 40-ия ден
Помените след 40-ия ден, до годишния включително, стават почти както на 40-те: с ходене на гроба, с преливане (с вода и вино), с раздаване на жито, евентуално и на други ястия, слагани на гроба или около него. винаги на тях свещеник изпява съответни молитви. Обикновено на всички помени, включително и на задушнишките, се носят на гроба и първите плодове (ябълки, сливи, дини, грозде и др.), преди да бъдат хапнати от домашните вкъщи. всички тия помени се правят по няколко дена по-рано, защото душата идвала и чакала. ако поменът закъснеел, тя си отивала недоволна
Как се изчисляват 40 дни от смъртта
Както и при другите помени броенето започва от деня на смърта като и той се включва в броенето.