Цвятко Барчовски е легендарен български баскетболист – част от националния отбор, който печели сребърните медали на Европейското първенство през 1957 г. Печели и бронзово отличие на шампионата на Стария континент през 1961 г. Световен шампион за студенти е от Париж, 1957 г. Шампион на България със Славия и ЦСКА.

В своята кариера Цвятко Барчовски минава през отборите на ЦДНА и Славия. В състава на олимпийския отбор на България стига до 5-то място на олимпийските игри в Мелбърн през 1956 година. През 1957 г. на световните студенски игри в Париж е в отбора ни, спечелил златните медали, а в София на европейско първенство с негово участие националния отбор на България по баскетбол взима сребърните медали. През 1961 г. в Белград отново на европейско първенство взема и бронзов медал като капитан на отбора, а в решителния двубой с Франция е оставен от треньора Темков да изпълнява и неговата функция. Дълги го­дини е капитан на националния тим.[1] През 1953 г. става шампион на България в състава на „Ударник“ (по-късно „Славия“). Тези успехи му отреждат място и в идеалния отбор на България за периода 1950 – 1959 г. в анкетата по повод 80-годишнината на баскетбола в България.[2]

Като треньор извежда „ЦСКА Септемврийско знаме“ до титлата през 1977 г.[3] В известен период от време ръководи и националния отбор по баскетбол. Цвятко Барчовски приключва треньорската си дейност през 90-те години на миналия век във Видин като треньор на БК „Химик“, когато са едни от най-славните времена за видинския баскетбол. За година и половина той успява да изгради силен отбор, налага дисциплина и стил на игра. Видинските „химици“ побеждават елитните клубове на България – ЦСКА, „Левски“, „Славия“, „Черно море“, „Спартак“ Плевен, Сливен, Ямбол, Ботевград, Черноморец, „Етър“ Велико Търново. През втория си сезон във Видин Цвятко Бърчовски приема поста „Председател на Комитета за физическото възпитание, младежта и спорта“ /КФВМС/ и се налага да прекрати треньорската си кариера.[4] Остава на този пост в продължение на три мандата – от 1992 до 2000 г.[5]