Алекс Алексиев

Алекс Алексиев е известен родолюбец, анализатор и един от най-големите експерти по сигурност и антитероризъм. Алекс Алексиев е син на известния художник, карикатурист, публицист и издател Райко Алексиев и внук на Никола Алексиев, дългогодишен активист на ВМРО от Солун. Роден през 1941г., Алексиев емигрира в САЩ през 1965г. Там дълги години работи като анализатор за изследователски център за политически науки „Ран Корпорейшън“. В края на студената война е изпълнителен директор на европейската секция на радио „Свободна Европа“ в Мюнхен. През 1991 г. става съветник на премиера Филип Димитров. След падането на правителството на Димитров се връща в САЩ, където преподава в Станфордския университет и работи и като консултант на водещи американски неправителствени институции. В САЩ Алекс Алексиев е смятан за от най-добрите познавачи на радикалния ислям. До последно е научен сътрудник в института „Хъдсън“. У нас Алексиев се е известен като обществен и политически анализатор, коментатор, автор на книги. Той бе председател на Центъра за балкански и черноморски изследвания.



Николай Боев

Николай Боев е бивш ръководител на връзки с обществеността към Министерски съвет и Столична община.

Изключителен професионалист  човечен, почтен и коректен. Истински габровец. Запален левскар. 

 

 

 

Маргарита Недкова

Маргарита Недкова е дългогодишен ръководител на ансамбъл Гоце Делчев.
Радетел за запазване на българските традиции.

Активист на ВМРО.





https://www.glas.bg/1720848/margarita-nedkova-ansambl-goce-delchev-naj-golyamata-ni-nuzh

http://www.focus-news.net/news/2019/03/15/2634779/margarita-nedkova-ansambal-gotse-delchev-lyubka-rondova-stava-solistka-na-ansambala-oshte-prez-1962-1963-godina.html


Буги Барабата

Марио Събев, известен като Буги Барабата e основател на „Бараби Блус Бенд“, легендарен водещ на шоуто „Буги Тайм“ по Z-Rock, съавтор на вечното „Няма бира“, и автор „Равносметка“ на Георги Минчев.

„Единствения сигурен начин да станеш наистина смешен е да се вземеш насериозно“
Буги Барабата

***


„Мотоциклетът става за туризъм, става за крос, както и за високи скорости по шосета, на определени места става и за състезание, но за лекуване на акне не става“
Буги Барабата




Цвятко Барчовски

Цвятко Барчовски е легендарен български баскетболист – част от националния отбор, който печели сребърните медали на Европейското първенство през 1957 г. Печели и бронзово отличие на шампионата на Стария континент през 1961 г. Световен шампион за студенти е от Париж, 1957 г. Шампион на България със Славия и ЦСКА.

В своята кариера Цвятко Барчовски минава през отборите на ЦДНА и Славия. В състава на олимпийския отбор на България стига до 5-то място на олимпийските игри в Мелбърн през 1956 година. През 1957 г. на световните студенски игри в Париж е в отбора ни, спечелил златните медали, а в София на европейско първенство с негово участие националния отбор на България по баскетбол взима сребърните медали. През 1961 г. в Белград отново на европейско първенство взема и бронзов медал като капитан на отбора, а в решителния двубой с Франция е оставен от треньора Темков да изпълнява и неговата функция. Дълги го­дини е капитан на националния тим.[1] През 1953 г. става шампион на България в състава на „Ударник“ (по-късно „Славия“). Тези успехи му отреждат място и в идеалния отбор на България за периода 1950 – 1959 г. в анкетата по повод 80-годишнината на баскетбола в България.[2]

Като треньор извежда „ЦСКА Септемврийско знаме“ до титлата през 1977 г.[3] В известен период от време ръководи и националния отбор по баскетбол. Цвятко Барчовски приключва треньорската си дейност през 90-те години на миналия век във Видин като треньор на БК „Химик“, когато са едни от най-славните времена за видинския баскетбол. За година и половина той успява да изгради силен отбор, налага дисциплина и стил на игра. Видинските „химици“ побеждават елитните клубове на България – ЦСКА, „Левски“, „Славия“, „Черно море“, „Спартак“ Плевен, Сливен, Ямбол, Ботевград, Черноморец, „Етър“ Велико Търново. През втория си сезон във Видин Цвятко Бърчовски приема поста „Председател на Комитета за физическото възпитание, младежта и спорта“ /КФВМС/ и се налага да прекрати треньорската си кариера.[4] Остава на този пост в продължение на три мандата – от 1992 до 2000 г.[5]


Нушка Григорова

Нушка Григорова е завършила актьорско майсторство, а впоследствие и режисура. Възпитаничка е на легендарните Боян Дановски и Желчо Мандаджиев. Кореспондент е била на Българската националната телевизия в Москва. Телевизионният ѝ дебют е в сериала „На всеки километър”. В историческите архиви Нушка Григорова остава със снимката на Георги Димитров, в която той я държи на ръце като момиченце, тогава хористка в „Бодра смяна“.


„Нушка Григорова в неизменна част от историята на Българската национална телевизия и създадените от нея филми, предавания, репортажи ще останат завинаги в Златния фонд на БНТ.

„Константин Каменаров – Бивш Директор на БНТ

***

„Трудно днес ще се появат такива мохикани, трудно ще дойдат такива режисьори, такива творци и родолюбци, за да оставят сърце и всеотдайно да се посветят почти безвъзмездно на децата, на зрителите…
Нушка беше добронамерена, всеотдайна, Нушка остави свой почерк, който е неподражаем… Нушка работеше сърцато, предано, без умора и почивка, до последния кадър влагаше душа и смисъл… “

Лозан Такев 


инж. Иван Пехливанов

Иван Пехливанов е роден на 26 юни 1926 г., в ямболското село Воден. През 1951 г. завършва Висшия машинно-електротехнически институт в София. Започва работа като конструктор, а впоследствие е проектант. Известно време е главен специалист в Комитета по промишлеността, директор на проектанския институт „Машелектропроект“ и генерален директор на научно-производствено обединение „Технология на металите“. През 1968 г. става заместник-министър на машиностроенето, а след това и председател на Комитета по леене и пластична обработка на металите. През 1980 г. става заместник-председател на БИСА, а от 1986 г. до 1990 г. е неин председател. Над две години е председател на Централен кооперативен съюз.

Иван Пехливанов има огромен дял за създаването на нови машиностроителни заводи в първите години на развитието на българското машиностроене и електроника. Инициатор е на идеи за усвояване на нови технологии и машини, на нови производства. Става инициатор за създаването на Българската индустриална стопанска асоциация (БИСА) и е нейният първи председател.


„Чист и неуморен труженик, Иван Пехливанов не измени на идеала и дълга към Отечеството.“

Проф. Трайко ПЕТКОВ

„Бе високо ценен специалист, мъдър ръководител и неуморим организатор..“

Никола Калчев – бивш министър на машиностроенето



Вестник Нова Зора за Иван Пехливанов и неговата книга
Иван Пехливанов – Свидетел на историята


Снежана Дукова

Снежана Дукова е родена на 07.11.1952 в град Разлог.
Депутат от ГЕРБ в четири парламента – в 41, 42, 43 и 44 Народно събрание. Като педагог и училищен директор, е член на комисията по образование. Преди да влезе в политиката Дукова дълги години е директор на 79 СУ „Индира Ганди“.

Мира Бозева

Дългогодишен журналист в Българската Национална Телевизия 

Тя беше водещ в БНТ, сценарист и редактор на телевизионни програми и документални филми в областта на националната и световна култура и науката.

Мира Бозева е един от създателите и дългогодишен редактор на единствения телевизионен форум за литература и книжна култура „Библиотеката“. Автор на множество документални филми.

Заедно с режисьора Камен Костов създава телевизионния портрет на Живка Клинкова – едно от непознатите имена в европейската музикална история, изминала пътя от фолклора до операта и носител на папска грамота.

Цветко Богомилов

Не можем да те върнем, туй е вярно, смъртта не може никой да възпре, но в паметта ни благодарна навеки няма да умреш. Ще те помним и вечно ще скърбим!
Никога няма да те забравим!
от близките