Отиде си един скъп за нас човек. Скърбим за теб! С много обич и мъка се прекланяме пред светлата ти памет!
Вечно жив си остана човекът, който честно се трудил и скромно живял, тихо минал своята пътека и в сърцето на всеки обич посял.
Скръбта ни е голяма …. Последно сбогом! Почивай в мир!
Живя, раздаваше се всеотдайно, обичаше ни всички от сърце, затуй и мъката ни е безкрайна. Прекланяме пред теб глави!
Да си спомним с обич и признателност за добрия и отзивчив човек, останал завинаги в най-свидните ни спомени!
Никой не умира истински, докато има живи, които го помнят! Поклон пред светлата ти памет!
Безкрайно скърбим и си спомняме с голяма обич за теб! Времето минава, но забрава няма! Почивай в мир!
Винаги ще помним твоята доброта. Дано те радваме с делата си на този свят.
Напразно чакаме вратите да отвориш, напразно чакаме пред нас да се явиш. Напразно чакаме да заговориш, сълзите ни да изсушиш!
Не можем да те върнем, туй е вярно, смъртта не може никой да възпре, но в паметта ни благодарна навеки няма да умреш. Ще те помним и вечно ще скърбим!
Не се изплаква мъката със сълзи, когато плачем повече боли. И все по-безнадеждни стават дните, че никога не ще се върнеш ти.
Добрите хора нивга не умират, не се превръщат в пепел или дим. Те винаги оставят светла диря и честен път по които да вървим.
Напусна ни един безкрайно добър човек с любещо сърце. Ще ни липсваш толкова много!
Дните минават неусетно, а споменът за теб е все така мил и скъп.
Времето лети, но сълзите и мъката, че теб те няма, не стихват. Не се забравя човек, раздавал само добрини, топлина и обич.
Още текстове за некролози
Добрите хора нивга не умират, не се превръщат в пепел или дим. Те винаги оставят светла диря и честен път по които да вървим.
Ще минат дни, месеци, години, но ние никога няма да те забравим! ОБИЧАМЕ ТЕ! Поклон пред паметта ти!
Живя, раздаваше се всеотдайно, обичаше ни всички от сърце, затуй и мъката ни е безкрайна. Прекланяме пред теб глави!
На всички от своето сърце частица даде с радост. Затова, че беше с нас дължим ти благодарност. И молим Бог сега, в света небесен, да отреди за теб покой и кът чудесен.
Винаги ще те носим в сърцата си с много обич! Почивай в мир!
Безкрайно много те обичаме и скърбим за теб. Дълбок поклон пред светлата ти памет!
Няма раздяла. Има обич и безкрайна мъка.
Нелепа смърт надеждите стопи и дните ни са тъжни и горчиви. Връхлитат мисли тягостни и зли, разгаря ни скръбта немилостива.
За един живот изпълнен със смисъл и съдържание, за едно сърце, изпълнено с обич към всички, за прекрасния, всеотдаен човек – забрава няма.
Да си спомним с обич и признателност за добрия и отзивчив човек, останал завинаги в най-свидните ни спомени! Дълбок поклон пред светлата му памет!
Никой не умира истински, докато има живи, които го помнят! Поклон пред светлата ти памет!
Безкрайно скърбим и си спомняме с голяма обич за теб! Времето минава, но забрава няма! Почивай в мир!
Пътеката на гроба ти не ще обрасне, ликът ти времето не ще изтрий! Живееш ти в сърцата ни със спомените скъпи, със мъката по теб живеем ний.
Винаги ще помним твоята доброта. Дано те радваме с делата си на този свят.
Времето отминава, но болката остава! Ти остана завинаги в сърцата ни! Ообичаме те! Почивай в мир!
Напразно чакаме вратите да отвориш, напразно чакаме пред нас да се явиш.Напразно чакаме да заговориш сълзите ни да изсушиш!
Добрите хора не умират, не се превръщат в пепел или в дим, те винаги оставят светла диря и честен път,по който да вървим.
С много обич и тъга пазим в сърцата си спомена за теб!
Година – вечност,а болката е все така голяма.Какво по-лошо от това да бъдеш с нас,а да те няма!
Последно сбогом! Почивай в мир!
Жестоката болест прекъсна твоя млад живот! Защо ни остави с очи обърнати завинаги към вратата в очакване да се върнеш? Остави много любов и доброта в нашите съкрушени сърца.
Мила наша майко и бабо! Защо така бързо ни напусна? Вечно ще скърбим за твоя светъл лик и добро сърце.
Скръбта ни е голяма! Последно сбогом! Почивай в мир!
Със своята доброта, честност и всеотдайност ти остави незабравими спомени. Поклон пред светлата ти памет!
Скръбта ни е безкрайна! С тъга и много обич се прекланяме пред светлата ти памет!
Не си отиват мъртвите от нас, когато ги оставим под земята, едва тогава истинската власт, на чувствата ни врязва се в сърцата! Защото тихата несъпротива на дланите му легнали в цветя, една огромна, страшна сила придобива, опровергавайки смъртта.
Смъртта понякога е твърде жалка, живтът непосилно груб, а в черната прощална катафалка лежи звезда, наместо труп. Пред погледа вулканен стълб се вдига, вулкан от подвиг и копнеж, и видиш: цялата земя не стига едно сърце да погребеш!
Отиде си един добър човек, оставяйки след себе си спомен за безкрайна човечност!
Мила майко, нищо не е в състояние да запълни празнотата в сърцата ни след твоята загуба. Остана
ни само скъпия спомен за топлите грижи и обичта с която ни дари. Почивай в мир!
Ние всички свързани сме с теб. Напускаш ни. Боли ни много. И спомените с тебе са безкрайни. И всеки някакси по своему тъжи. Навеждаме глави. Скърбим. Прости!
Ти винаги ще останеш в сърцата ни! Нека бъде тих и спокоен вечният ти сън!
Ти беше всичко за нас! Поклон!
С много мъка и тъга се разделяме с теб, но ти оставаш завинаги в сърцата ни! Спи спокойно вечният си сън!
Съдбата е властна над тленното, но тя никога няма да те изтръгне от нашите сърца! Спи спокойно вечният си сън, мила и непрежалима!
Мъка къса ни сърцата, пред твоя гроб стоим, стоим и ниско свели сме челата, докато сме живи ще скърбим!
Смъртта не пита кой е млад и стар изгаря всеки в нейния пожар. Остава въглен да гори, където падне вечно да боли!
Мъката по теб ни е голяма. Сърцето все така за теб боли. И тази болка никога не отминава, защото няма да се върнеш ти. Но ти си далече, завинаги далече, като отронен от дървото лист. Какво не бихме дали пак да зърнем, усмивката и погледът ти чист! Обичаме те!
Ако можем с думи да те върнем, най-хубавите за теб ще изберем! Ако можем със сълзи да те върнем, море от тях ще съберем!
Няма го твоят мил и скъп образ, твоето добро сърце, което така много ни обичаше. Ще минат години, но добрите спомени за теб ще живеят вечно в нашите сърца!
Добрите хора не умират, не се превръщат в пепел или в дим, те винаги оставят светла диря и честен път, по който да вървим.