Загубата на близък човек е едно от най-тежките изпитания, пред които се изправяме в живота. В такива моменти, думите често не са достатъчни, за да изразят дълбоката ни скръб и любов към починалия. Стиховете, обаче, могат да бъдат мощно средство за изразяване на нашите чувства и за отдаване на последна почит.
Тази статия е посветена на „почивай в мир стихове“ – събрание от стихотворения, които могат да помогнат да намерим утеха в моментите на тъга и да изразим своите емоции по един красив и трогателен начин.
С любов и
С любов и мъка, с нежност и тъга
в дълбок поклон, ний свеждаме глава.
Сънят ти вечен нека е спокоен.
Духът ти силен, ще ни е за спомен.
Усмивката прекрасна, ще носим в сърцата
и с обич необятна, ще сгрява ни душата.
Ти тръгна си,
Ти тръгна си, очите си затвори,
не каза дума, не пророни и сълза.
Боли…, но знаем, че не можем
със мъката да те върнем от смъртта.
Ти знай, че любовта във нас остава
искрица ярка,вечно ще пламти.
Дори и с мъка да потъваме в забрава,
ще бъдем с теб, където и да си!
Как без теб
Как без теб да намерим искрата,
дето даваше обич на всеки?
Как покой да намери душата?
Кой сега с доброта ще ни свети?
Отиде си. В
Отиде си. В прегръдки хладни
земята здраво те държи.
И в къщата ни тъжна, празна,
денят без тебе не върви.
Как искаме пак да се завърнеш,
да чуем стъпки, добър, ведър глас.
Как искаме ти пак да ни прегърнеш
изпълнен с любов към нас.
Букет цветя поставяме
Букет цветя поставяме отново
на гроба – твоя вечен дом.
А мъката тежи като олово…
Пред паметта за теб – поклон!
Смъртта е много
Смъртта е много жестока –
отнема ни свидния човек.
Оставя рана дълбока,
за която няма лек.
Една година. Времето минава,
Една година.
Времето минава,
неумолимо следва своя път.
Дела и спомени остават
в сърцето ни за цял живот.
Ти знай, че любовта във нас остава,
искрица ярка, вечно ще пламти.
Дори и с мъка да потъваме в забрава,
ще бъдем с теб, където и да си!
Един човек не
Един човек не може да умре,
щом с обич в душите ни живее.
Сърцето му, когато тъжно спре
със спомените светли пак ни грее!
Ти винаги ни
Ти винаги ни учеше да вярвяме,
да се подкрепяме в трудност и в беда,
да бъдем силни и да се обичаме,
да сме сплотени в радост и в тъга.
И никога не ще забравим, мамо,
усмивката ти, топлите ръце,
ти бе за нас едничка само,
завинаги в нашето сърце.
Мъката по теб
Мъката по теб ни е голяма.
Сърцето все така за теб боли.
И тази болка никога не отминава,
защото няма да се върнеш ти.
Но ти си далече, завинаги далече,
като отронен от дървото лист.
Какво не бихме дали пак да зърнем,
усмивката и погледът ти чист!
Като реликва спомена
Като реликва спомена за теб ще пазим.
Ще страдаме и ще мълчим,
болката си да изкажем,
защото думите не стигат,
а времето не може мъката да заличи!
Отиде си в
Отиде си в прегръдка хладна,
земята здраво те държи,
денят без тебе не върви….
И в къщата ни тъжна, празна,
да чуем стъпки, ведър глас,
как искаме ти пак да ни прегърнеш,
изпълнена с любов към нас!
Не затихва мъката
Не затихва мъката по теб голяма
и жалостта, че веч те няма.
Често с мислите долитат рой спомени,
кълбо оплитат в живота всичко изживяно,
дълбоко в душите ни събрано.
Времето лекувало скръбта. Времето
Времето лекувало скръбта.
Времето изтривало сълзите…,
а все така ни липсва твойта доброта
и все така е мъка скътана в душите.
На път далечен
На път далечен душата ти пое,
като волна птица си сега свободен,
твойта сила дава ни криле,
в сърцата ни остава вечен спомен.
В заключение, нека си спомним, че въпреки загубата и болката, спомените и любовта към нашите близки ще живеят вечно в сърцата ни. Стиховете, които споделяме и четем в тяхна чест, са начин да запазим техния дух жив и да намерим утеха в трудните моменти. Надявам се, че тези „почивай в мир стихове“ ще ви помогнат да изразите своите чувства и да намерите малко утеха във времето на скръб.
Почивайте в мир, скъпи наши близки. Вие винаги ще останете с нас.