Направи некролог

Щракнете върху елемент от листа, за да го промените

Нов Нов
·
ТЪЖЕН ПОМЕН
ЧЕТИРИДЕСЕТ ДНИ ОТ СМЪРТТА НА

Име Презиме Фамилия

на 75 години
Пред себе си виждам все тези очи, Изпълнени с обич дълбока, безкрайна. От спомени живи когато горчи, Жадувам гласа ти да чуя във здрача. Да тръгна по пътя след мойто сърце, Да стигна до къща, превита и стара… До късно да милвам две нежни ръце Да гледам свещта как спокойно догаря. Но често в живота се случва така – Съдбата човешка е глуха и няма Длъжници сме даже на двете слова, Koитo безкрайно е чакала мама.
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ТИ ПАМЕТ!
От семейството
ТЪЖЕН ПОМЕН
ЧЕТИРИДЕСЕТ ДНИ ОТ СМЪРТТА НА

Име Презиме Фамилия

на 75 години
Пред себе си виждам все тези очи, Изпълнени с обич дълбока, безкрайна. От спомени живи когато горчи, Жадувам гласа ти да чуя във здрача. Да тръгна по пътя след мойто сърце, Да стигна до къща, превита и стара… До късно да милвам две нежни ръце Да гледам свещта как спокойно догаря. Но често в живота се случва така – Съдбата човешка е глуха и няма Длъжници сме даже на двете слова, Koитo безкрайно е чакала мама.
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ТИ ПАМЕТ!
От семейството
СКРЪБНА ВЕСТ
ЧЕТИРИДЕСЕТ ДНИ ОТ СМЪРТТА НА

Име Презиме Фамилия

на 75 години
Пред себе си виждам все тези очи, Изпълнени с обич дълбока, безкрайна. От спомени живи когато горчи, Жадувам гласа ти да чуя във здрача. Да тръгна по пътя след мойто сърце, Да стигна до къща, превита и стара… До късно да милвам две нежни ръце Да гледам свещта как спокойно догаря. Но често в живота се случва така – Съдбата човешка е глуха и няма Длъжници сме даже на двете слова, Koитo безкрайно е чакала мама.
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ТИ ПАМЕТ!
От семейството
СКРЪБНА ВЕСТ
ЧЕТИРИДЕСЕТ ДНИ ОТ СМЪРТТА НА

Име Презиме Фамилия

на 75 години
Пред себе си виждам все тези очи, Изпълнени с обич дълбока, безкрайна. От спомени живи когато горчи, Жадувам гласа ти да чуя във здрача. Да тръгна по пътя след мойто сърце, Да стигна до къща, превита и стара… До късно да милвам две нежни ръце Да гледам свещта как спокойно догаря. Но често в живота се случва така – Съдбата човешка е глуха и няма Длъжници сме даже на двете слова, Koитo безкрайно е чакала мама.
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ТИ ПАМЕТ!
От семейството
СКРЪБНА ВЕСТ
ЧЕТИРИДЕСЕТ ДНИ ОТ СМЪРТТА НА

Име Презиме Фамилия

на 75 години
Пред себе си виждам все тези очи, Изпълнени с обич дълбока, безкрайна. От спомени живи когато горчи, Жадувам гласа ти да чуя във здрача. Да тръгна по пътя след мойто сърце, Да стигна до къща, превита и стара… До късно да милвам две нежни ръце Да гледам свещта как спокойно догаря. Но често в живота се случва така – Съдбата човешка е глуха и няма Длъжници сме даже на двете слова, Koитo безкрайно е чакала мама.
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ТИ ПАМЕТ!
От семейството
СКРЪБНА ВЕСТ
ЧЕТИРИДЕСЕТ ДНИ ОТ СМЪРТТА НА

Име Презиме Фамилия

на 75 години
Пред себе си виждам все тези очи, Изпълнени с обич дълбока, безкрайна. От спомени живи когато горчи, Жадувам гласа ти да чуя във здрача. Да тръгна по пътя след мойто сърце, Да стигна до къща, превита и стара… До късно да милвам две нежни ръце Да гледам свещта как спокойно догаря. Но често в живота се случва така – Съдбата човешка е глуха и няма Длъжници сме даже на двете слова, Koитo безкрайно е чакала мама.
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ТИ ПАМЕТ!
От семейството
СКРЪБНА ВЕСТ
ЧЕТИРИДЕСЕТ ДНИ ОТ СМЪРТТА НА

Име Презиме Фамилия

на 75 години
Пред себе си виждам все тези очи, Изпълнени с обич дълбока, безкрайна. От спомени живи когато горчи, Жадувам гласа ти да чуя във здрача. Да тръгна по пътя след мойто сърце, Да стигна до къща, превита и стара… До късно да милвам две нежни ръце Да гледам свещта как спокойно догаря. Но често в живота се случва така – Съдбата човешка е глуха и няма Длъжници сме даже на двете слова, Koитo безкрайно е чакала мама.
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ТИ ПАМЕТ!
От семейството
ТЪЖЕН ПОМЕН
ЧЕТИРИДЕСЕТ ДНИ ОТ СМЪРТТА НА

Име Презиме Фамилия

на 75 години
Пред себе си виждам все тези очи, Изпълнени с обич дълбока, безкрайна. От спомени живи когато горчи, Жадувам гласа ти да чуя във здрача. Да тръгна по пътя след мойто сърце, Да стигна до къща, превита и стара… До късно да милвам две нежни ръце Да гледам свещта как спокойно догаря. Но често в живота се случва така – Съдбата човешка е глуха и няма Длъжници сме даже на двете слова, Koитo безкрайно е чакала мама.
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ТИ ПАМЕТ!
От семейството
ТЪЖЕН ПОМЕН
ЧЕТИРИДЕСЕТ ДНИ ОТ СМЪРТТА НА

Име Презиме Фамилия

на 75 години
Пред себе си виждам все тези очи, Изпълнени с обич дълбока, безкрайна. От спомени живи когато горчи, Жадувам гласа ти да чуя във здрача. Да тръгна по пътя след мойто сърце, Да стигна до къща, превита и стара… До късно да милвам две нежни ръце Да гледам свещта как спокойно догаря. Но често в живота се случва така – Съдбата човешка е глуха и няма Длъжници сме даже на двете слова, Koитo безкрайно е чакала мама.
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ТИ ПАМЕТ!
От семейството
ТЪЖЕН ПОМЕН
ЧЕТИРИДЕСЕТ ДНИ ОТ СМЪРТТА НА

Име Презиме Фамилия

на 75 години
Пред себе си виждам все тези очи, Изпълнени с обич дълбока, безкрайна. От спомени живи когато горчи, Жадувам гласа ти да чуя във здрача. Да тръгна по пътя след мойто сърце, Да стигна до къща, превита и стара… До късно да милвам две нежни ръце Да гледам свещта как спокойно догаря. Но често в живота се случва така – Съдбата човешка е глуха и няма Длъжници сме даже на двете слова, Koитo безкрайно е чакала мама.
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ТИ ПАМЕТ!
От семейството
ТЪЖЕН ПОМЕН
ЧЕТИРИДЕСЕТ ДНИ ОТ СМЪРТТА НА

Име Презиме Фамилия

на 75 години
Пред себе си виждам все тези очи, Изпълнени с обич дълбока, безкрайна. От спомени живи когато горчи, Жадувам гласа ти да чуя във здрача. Да тръгна по пътя след мойто сърце, Да стигна до къща, превита и стара… До късно да милвам две нежни ръце Да гледам свещта как спокойно догаря. Но често в живота се случва така – Съдбата човешка е глуха и няма Длъжници сме даже на двете слова, Koитo безкрайно е чакала мама.
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ТИ ПАМЕТ!
От семейството
ТЪЖЕН ПОМЕН
ЧЕТИРИДЕСЕТ ДНИ ОТ СМЪРТТА НА

Име Презиме Фамилия

на 75 години
Пред себе си виждам все тези очи, Изпълнени с обич дълбока, безкрайна. От спомени живи когато горчи, Жадувам гласа ти да чуя във здрача. Да тръгна по пътя след мойто сърце, Да стигна до къща, превита и стара… До късно да милвам две нежни ръце Да гледам свещта как спокойно догаря. Но често в живота се случва така – Съдбата човешка е глуха и няма Длъжници сме даже на двете слова, Koитo безкрайно е чакала мама.
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ТИ ПАМЕТ!
От семейството