Пред себе си

Пред себе си виждам все тези очи,
Изпълнени с обич дълбока, безкрайна.
От спомени живи когато горчи,
Жадувам гласа ти да чуя във здрача.

Да тръгна по пътя след мойто сърце,
Да стигна до къща, превита и стара…
До късно да милвам две нежни ръце
Да гледам свещта как спокойно догаря.

Но често в живота се случва така –
Съдбата човешка е глуха и няма
Длъжници сме даже на двете слова,
Koитo безкрайно е чакала мама.