Текстове за некролози
Некрологът се пише в най-тежкия момент, а думите рядко идват сами. Тук са събрани над 90 готови текста за некролог — за майка, баща, съпруг, баба и дядо — които можете да копирате и да допълните с име и личен спомен.
да се подкрепяме в трудност и в беда,
да бъдем силни и да се обичаме,
да сме сплотени в радост и в тъга.
И никога не ще забравим, мамо,
усмивката ти, топлите ръце,
ти бе за нас едничка само,
завинаги в нашето сърце.
земята здраво те държи.
И в къщата ни тъжна, празна,
денят без тебе не върви.
Как искаме пак да се завърнеш,
да чуем стъпки, добър, ведър глас.
Как искаме ти пак да ни прегърнеш
изпълнен с любов към нас.
не каза дума, не пророни и сълза.
Боли…, но знаем, че не можем
със мъката да те върнем от смъртта.
Ти знай, че любовта във нас остава
искрица ярка,вечно ще пламти.
Дори и с мъка да потъваме в забрава,
ще бъдем с теб, където и да си!
отнема ни свидния човек.
Оставя рана дълбока,
за която няма лек.
Времето изтривало сълзите…,
а все така ни липсва твойта доброта
и все така е мъка скътана в душите.
Времето минава,
неумолимо следва своя път.
Дела и спомени остават
в сърцето ни за цял живот.
Ти знай, че любовта във нас остава,
искрица ярка, вечно ще пламти.
Дори и с мъка да потъваме в забрава,
ще бъдем с теб, където и да си!
дето даваше обич на всеки?
Как покой да намери душата?
Кой сега с доброта ще ни свети?
щом с обич в душите ни живее.
Сърцето му, когато тъжно спре
със спомените светли пак ни грее!
на гроба – твоя вечен дом.
А мъката тежи като олово…
Пред паметта за теб – поклон!
в дълбок поклон, ний свеждаме глава.
Сънят ти вечен нека е спокоен.
Духът ти силен, ще ни е за спомен.
Усмивката прекрасна, ще носим в сърцата
и с обич необятна, ще сгрява ни душата.
и жалостта, че веч те няма.
Често с мислите долитат рой спомени,
кълбо оплитат в живота всичко изживяно,
дълбоко в душите ни събрано.
земята здраво те държи,
денят без тебе не върви….
И в къщата ни тъжна, празна,
да чуем стъпки, ведър глас,
как искаме ти пак да ни прегърнеш,
изпълнена с любов към нас!
като волна птица си сега свободен,
твойта сила дава ни криле,
в сърцата ни остава вечен спомен.
а аз все ти говоря, чуваш, нали?
Зная, че чуваш и аз затова…
тихичко мамо, шептя ли, шептя.
по тебе болката гори ни.
Една тъга остана само
в сърцата ни – изпепели ни…
утеха и опора вечно си ни бил,
но теб сега те няма, скъпи татко,
така ни липсваш, макар и побелял.
Най-тежко е по празници без тебе,
когато на трапезата се наредим,
очакваме да вдигнеш чаши за “наздраве”,
но теб те няма, дори деня да споделим!
просто престават да бъдат до нас.
Те ни съпровождат като ангели
живеят тихо и с любов до нас.
която все кърви.
Откакто теб те няма
не спира да боли.
Угаснаха завинаги
прекрасните очи,
добрата ти усмивка
завинаги се скри.
Отлитна към небето
твоята душа,
останахме самотни
на тъжната Земя.
Сърцето все така за теб боли.
И тази болка никога не отминава,
защото няма да се върнеш ти.
Но ти си далече, завинаги далече,
като отронен от дървото лист.
Какво не бихме дали пак да зърнем,
усмивката и погледът ти чист!
Ще носим спомена за теб
такъв, какъвто беше –
грижовен, нежен, обичлив.
И всеки топъл слънчев лъч,
когато ни погали
ще знаем – туй е твоята ръка!
сърцата ни са пълни със тъга,
Наистина ли теб те няма
не искаме да вярваме в това.
Огромна тежест във сърцата,
безброй нестихващи сълзи
и тази болка непозната
загнезди се във нашите души.
Той беше ярка светлина
В сърцата ни ще трае вечно
безкрайната му топлота
Изпълнени с обич дълбока, безкрайна.
От спомени живи когато горчи,
Жадувам гласа ти да чуя във здрача.
Да тръгна по пътя след мойто сърце,
Да стигна до къща, превита и стара…
До късно да милвам две нежни ръце
Да гледам свещта как спокойно догаря.
Но често в живота се случва така –
Съдбата човешка е глуха и няма
Длъжници сме даже на двете слова,
Koитo безкрайно е чакала мама.
Какво се пише в некролог?
Некрологът съдържа името на починалия, датите на раждане и смърт, кратък текст или стих и кой го издава — семейството, децата, внуците. Често се добавя и снимка. Останалото е по преценка на близките; задължителна форма няма.
Може ли да използваме готов текст?
Да, и това е обичайната практика. Готовият текст дава рамката, а личното идва от името, датата и един спомен, добавен накрая. Никой не очаква от вас да съчинявате в такъв момент.
Колко дълъг да бъде текстът?
Два до четири реда са достатъчни. Некрологът се чете за секунди — на входа на блока, на дървото до кръстовището, в двора на църквата. Дългият текст не се дочита, краткият остава.
Вижте също
Как се изработва некролог · Шаблон за некролог в Word · Кръст за некролог · Къде се изхвърля некролог